Старобългарски речник
рьвл҄енъ 
рьвл҄енъ -ꙑ прил хламда рьвл҄ена χλαμὺς κοκκίνη Багреница тъгда вон ћемонов. прѣмъше са на сѫдшт. събьрашѧ на нь вьсѫ спрѫ. ꙇ съвлъкъше  хламдоѭ ръвленоѭ одѣшѧ  М Мт 27.28 З, СК. Срв. СЕ49b 25 рьвл҄енꙑ прѫгъ Червен скакалец, паразит по растенията ꙁаьнѫ нꙑнѣ глат. мена гадомъ. прѫгъ. сланѫ. ръвенꙑ прѫгъ. катааросъ ... отъходѧ отъходѧ. отъ сѣмен гроꙁдовъ СЕ 59а 16 Изч М З СК СЕ рьвенъ ръвенъ ръвленъ Нвб червен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА цървен диал ДА Срв Червен бряг МИ Червен път МИ Червената локва МИ Червената фуния МИ Червеницата МИ ИД,МНЛом Червенака МИ Червенаковец МИ ЙЗ,МИПан Червена лъка МИ ЙЗ,МИПир Цървена вода МИ Црвен камен МИ ВПТО Цървени ниви МИ Цървеняко МИ ЙЗах,Кюст