Старобългарски речник
ловѣьнъ 
ловѣьнъ -ꙑ прил същ ловѣьно ср ед τὸ χολῶδες Разрушителното; това, което води до смърт тако же  съпасꙿ вьсꙙ ꙁьлꙑѧ внꙑ на благо прѣтвор. горко сладько сътворвъ ловѣьно. на цѣлбѫ прѣложвъ. сьмрьтьно стрѣкало на н҄ѫ сьвратвь С 430.19 Изч С Нвб чловечен, человечен остар ВА НТ човечен АК БТР АР ЕА