Старобългарски речник
ловѣьнъ
ловѣьнъ
-ꙑ
прил
същ
ловѣьно
ср
ед
τὸ χολῶδες
Разрушителното; това, което води до смърт
тако же съпасꙿ вьсꙙ ꙁьлꙑѧ внꙑ на благо прѣтвор. горко сладько сътворвъ ловѣьно. на цѣлбѫ прѣложвъ. сьмрьтьно стрѣкало на н҄ѫ сьвратвь
С
430.19
Изч
С
Нвб
чловечен, человечен
остар
ВА
НТ
човечен
АК
БТР
АР
ЕА