Старобългарски речник
ловѣнъ 
ловѣнъ -а м Човек, лице, индивид їѡсфа помꙙнѫвъше.  свѣтъ тъ прде. свѣтѹ бо владꙑка хрстосъ. с тъмꙑ тьмньнꙑѧ прост го. да беꙁ ѹма ѹбо облмъ бесѣдѹш ѡ ловѣне. а не правьдоѭ. глагол҄ꙙ ꙗко їѡсфъ нѹдъма бѣ добръ  бе ꙁълоб С 365.13 нъ добро вь врѣмꙙ алъбꙑ. покаанꙗ прѣд положт цѣльбꙑ. твохъ блꙙд ѡ ловѣне. дѣѣш л бо къ ловѣкѹ прходш. л ловѣкъ тебѣ оставьꙗтъ грѣхꙑ С 358.25—26 Изч С Гр ἄνϑρωπος Нвб Срв човек, човечище