Старобългарски речник
ловѣкоѹбоца
ловѣкоѹбоца
-ѧ
м
Човекоубиец, убиец на хора
їꙁлѣꙁъше сьвѣтъ въꙁꙙшꙙ. отъ кого. ꙗвѣ ꙗко прьвааго. ловѣкоѹбоцꙙ дꙗвола. да го ꙁгѹбꙙтъ
С
402.2
Изч
С
Гр
ὁ ἀνϑρωποκτόνος
Вж. при
ловѣкоѹбца
Нвб