Старобългарски речник
ловѣкоѹбць 
ловѣкоѹбць -а м Човекоубиец, убиец на хора рее же мъ с ... вꙑ отъ отъца дѣвола есте.  похот отца вашего хоштете творт. онъ коѹбцъ бѣ скон. ꙇ вꙑстнѣ не стотъ. ѣко нѣстъ стнꙑ вь немь М Йо 8.44 Изч М Гр [ὁ] ἀνϑρωποκτόνος Нвб человекоубиец остар ЕтМл човекоубиец ОА