Старобългарски речник
ловѣколюбьствьнъ 
ловѣколюбьствьнъ -ꙑ прил Човеколюбив, който изразява човеколюбие, добър, благ ѡ ловѣколюбьствьнааго  свꙙтааго гласа. мьнѣ рее котꙑгꙑ постлаш гда нштѧѧ одѣваш С 341.17 Изч С Гр φιλάνϑρωπος Нвб Срв човеколюбив книж АК БТР АР