Старобългарски речник
ловѣколюбьство 
ловѣколюбьство -а ср Човеколюбие, обич към хората, към човешкия род вьꙁдѣмь ѹбо къ еуагг҄елскѹ съкаꙁаню. да  хрстосово ловѣколюбьство вдмъ.  женъскѹ прстѫпьню въсѹдмъ сꙙ С 390.21 нъ  тако не полѹшꙙ. н ловѣколюбьство бо ѹ тѣхъ ѹ н҄хъже прошаахѫ. н ѹдобо прошен н же нѹждъно  потрѣбьно сътвормъ полѹт С 373.8 вдш л съшествꙗ ѹжасть. вдш л божꙗ строꙗ тано. вдш л ловѣколюбьства лхотъкъ С 390.30 нъ отдѣмъ вь себѣ.  дн дномѹ бесѣдѹмъ ꙁбавтелю нашемѹ господѹ глагол҄ѫште ... тебѣ надѣѭште сꙙ прхаждамъ. велш владꙑко да вьꙁнесемъ ѹстъ нашхъ врата. ꙗже тꙑ днъ сътворлъ с. въходш ловѣколюбьствомъ ꙗкоже бѣ С 507.9 Изч С Гр φιλανϑρωπία Вж. при ловѣколюбь Нвб