Старобългарски речник
ловѣколюбвъ 
ловѣколюбвъ -ꙑ прил Който обича хората, човеколюбив; милосърден въпраша платъ. васнь ждовъ ловѣколюбвѣ. то л рекѫ. васнь покажѫтъ сътворенаа стнѫ С 432. 16  вьнмаѧ ꙗкоже словомъ тъьѭ. довьленъ бꙑвъ. колюбвꙑ владꙑка. абь толкꙑмъ грѣхомъ прошень мѹ сътвор С 523.7 сълѹ же сꙙ по вол҄ лколюбвааго ба. дѫштѹ мѹ манастꙑра дот.  вьлѣꙁъ къ сѫшт тѹ братї цѣлова ѧ С 523.20—21 дмофлъ. прꙁъвавъ ... арꙗнꙑ глагола к н҄мъ. братꙗ. цѣсарь ловѣколюбвъ стъ  сво вѣрѣ цръкъвъ простъ С 200.15 С Гр φιλάνϑρωπος Нвб чловеколюбив, человеколюбив остар ВА човеколюбив ОА АК ЕтМл БТР АР