Старобългарски речник
стъ
стъ
-ꙑ
прил
1. Чист, незамърсен
ꙇ премъ тѣ(ло) осфъ. обтъ е плащанцеѭ стоѭ
М
Мт 27.59
З
А
фарсею слѣпе. ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ поропсдѣ да бѫдетъ вьнѣщьнее ма сто
М
Мт 23.26
ЗI
мѣше же брѣмꙙ хлѣбꙑ стꙑ топлꙑ. вно масло дрѣвѣно. младꙑ сꙑрꙑ аца. крнцѫ медѹ
С
291.6
2.
Прен. Непокварен, почтен, честен, безгрешен
къто въꙁідетъ на горѫ гнѭ. лі къто станетъ на мѣстѣ свтѣмъ его. неповіненъ рѫкама ъстъ (погр. вм. стъ, Север., с. 28, бел. под линия) сръдъцемъ
СП
23.3
длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенꙑ. самъ себе іста хрант
К
2а 40
не бо нктоже стъ аште днъ дьнь пожветъ на ꙁем
С
358.15
сътворвъ же етꙑр десꙙт дьн отде стъ къ господѹ. проѹвѣдѣвъ прѣжде тр дьн. съконьан сво
С
168.16
ст
м
мн
οἱ καϑαροί
Безгрешните, непокварените
блажен сті сръдцемь. ѣко т ба ѹꙁьрѧтъ
З
Мт 5.8
А
СК
3.
Прен. Неопетнен, безукорен, съвършен
не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ въсѣ бо ста. нѫ ꙁло лвкꙋ. прѣтканѣ. ѣдѫщом(ѹ)
Е
4а 10
нъ да оꙇстмъ своі съмꙑслъ. къ істѣ бо. жрътвѣ прістѫпаемъ
К
8b 15
прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкака ста самоꙁвол҄ьна жрътва къ велкѹѹмѹ сттелю
С
273.2
ѹн҄е бо стъ пае юнꙑмъ въ словесехъ богоносьнꙑхъ ѹтел҄ь. прсно поѭштемъ. стъ мѣт ѹмъ. негл бѣсънъхъ ѹенꙗ хвалꙙште. на блѫжден вьꙁбѣсоват сꙙ
С
403.29—30
Непресторен, естествен.
нъ же стомъ ѹмомь неꙁълобвомъ срьдьцемъ прходꙙтъ. тѣмꙿ сꙙ благоьста отъкрваатъ раꙁѹмъ
С
338.5
4.
Прен. Непорочен, чист, девствен
обрат ѹмъ отроковц. ста прѣбꙑвъша. трѹдста сꙙ ꙁвѣсто въ вꙿсе стотѣ съхранвъша сво тѣлесѣ
С
25.27
стъ бꙑт
a) καϑαρίζομαι
Очистя се [от болест и под.]
ꙇ рекъшю емѹ. абе отде прокаꙁа отъ него. ꙇ стъ бꙑстъ
М
Мк 1.42
З
А
СК
b) καϑαρεύω
Чист, незасегнат съм
сего раді отъ вьсего того ꙁла істъ сꙑ
К
4а 14
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
СС
К
С
Р
Гр
καϑαρός
ἄχραντος
σεμνός
ἁγνώς
ἀκίβδηλος
ἄμεμπτος
ἀμίαντος
ἀμόλυντος
ἄπλαστος
ἄριστος
ἄφϑορος
ἱερός
λευκός
παρϑένος
істъ
Нвб
чист
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Чиста могила
МИ
Чисто тепе
МИ
КП,МИРазл