Старобългарски речник
стота 
стота -ꙑ ж 1. Чистота, качество и състояние на чист [образно] ї въꙁдасть мі гь правьдѣ моеі. і по істотѣ рѫкѹ моею прѣдъ оіма его СП 17.25 Срв. СП17.21 свѣшта же сьде рее дѣвествънꙑ даръ стота свꙙтꙑньнаꙗ. масло же трѣбѹѭштмъ помоштъ С 372.4  просто решт вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же  молтвам.  оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ.  стотѫ срьдььнѫѭ помꙑслꙑ прсно стꙙ С 280.28 2. Прен. Целомъдрие, непорочност  ста прѣбꙑвъша. трѹдста сꙙ ꙁвѣсто въ вꙿсе стотѣ съхранвъша сво тѣлесѣ. въ нестьлѣнї С 25.28—29 вьꙁдръжан же беꙁꙿ бьдѣнꙗ стотꙑ.  сьмѣренꙗ ѹправт сꙙ не можетъ С 279.24 сь бо їѡсфъ братꙗ ьстъномъ бракомꙿ женвъ сꙙ прѣжде.  родвъ сꙑнꙑ страда подрѹжꙗ.  жвѣаше въ стотѣ С 246.16 3. Прен. Възвишеност, святост, величие  стотѣ  дѹховьнѣмъ раꙁѹмѣ. да мꙋ отьць нашъ сава клѣть на мльан С 285.3—4 СП СЕ СС С Гр καϑαριότης τὸ καϑαρόν καϑαρότης ἁγνεία σεμνότης σωφροσύνη εἰλικρίνεια νῆψις καϑαρός [вар. ἡ ἁγία] істота Нвб чистота ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ЕА