Старобългарски речник
стна 
стна -ꙑ ж Изправност, точност; чистота рее к н҄емѹ съпасъ ... пото клевештеш о момъ съшеств. пото л ꙁълобш мо ловѣколюбьств. гоже прѣжде тꙑ сꙙ насꙑт. пото много ꙋ нѣхъ рѣнѹш. ѹ мене стнꙑ. ѫже аште т покажѫ нꙑнꙗ. не сѹл҄е т стъ С 394.10 Изч С Гр ἀκρίβεια Нвб чистина диал ВА НГер ЕтМл Срв чистота ОА АК НТ БТР АР