Старобългарски речник
ст
ст
-ьтѫ
-ьтеш
несв
1. Чета, прочитам нещо написано
гла мъ съ. нѣсте л ьл нколже въ кънгахъ. камень егоже неврѣдѹ сътворшѧ ꙁждѫште. съ бꙑстъ въ главѫ ѫгълѫ
М
Мт 21.42
ЗI
А
СК
онъ же рее къ немѹ. въ ꙁаконѣ ъто псано естъ како ьтеш
М
Лк 10.26
З
А
СК
сего же ттла мъноѕ сѧ отъ юдѣ. ѣко блꙁъ бѣ напсано еврѣскꙑ гръъскꙑ латнъскꙑ
М
Йо19.20
З
А
СК
тітьлъ вьпьетъ. тварь съвѣдѣтельствѹетъ. ѣже ътѫ напсана. ꙁнаѭ вештъмі
К
11b 8
молтва стааго піѡнꙗ. же сꙙ обрѣте въ но псан. вь схъ кн҄гахъ те сꙙ рѹмъскꙑ
С
142.21
2. Почитам, уважавам; изпитвам почит, уважение към някого
бъ бо ꙁаповѣда глѧ. ьт отца матерь. ꙇ же ꙁълословтъ отца л матерь. съмрътьѭ ѹмьретъ
М
Мт 15.4
З.
Срв.Мк 7.10
М
З
къ поътеньемь досажденье створь. дівъ бо тварі прінесъ прѣспѣѭштъ. мѣрѫ тварі. не славѫ ътомꙑмъ іꙁльѣ. тако бꙑс тварь льст мат невѣдѫшт
К
10а 12
Почитам определено божество, покланям се на определен бог.
полемѡнъ рее кого бога ꙿтеш. асꙿклпꙗдъ рее їсѹса хса
С
132.30
въведенѹ же бꙑвъшѹ їѡнѣ рѣшꙙ къ н҄емѹ вльсв. то т сꙙ мьнтъ. аште ѹбо ьтеш поклонш сꙙ сльньцѹ. огню. водѣ. съконьаш повелѣн цре. аште. л то въꙁложмъ на тѧ мѫкꙑ жестокꙑ
С
258.26—27
Отдавам почит на определен светец.
море отоьно. ꙁнатъ мѫжа. ноѧꙁꙑьнц. ътѫтъ ѳомѫ. вьсꙙ странꙑ дьньсь праꙁдьнѹѭтъ. сего слово акꙑ даръ владꙑцѣ прносꙙтъ
С
509.9
Издигам в култ, прекланям се на определен фетиш.
ѡ дѫбе блаженꙑ. гоже цѣсаре ътѫтъ. властеле вельмѫжꙙ любꙙтъ. мѫж же женꙑ въсе стьство. тварь ловѣьска. стражь матъ
С
354.5
не ст
ἀτιμάζω
Безчестя, опозорявам
отъвѣшта с аꙁъ бѣса не мамъ. нъ ътѫ отца моего. ꙇ вꙑ не ьтете мене
М
Йо 8.49
З
А
ст вѣдѣт
προσανέχω
Чета и познавам, придържам се, следвам, зачитам свещените книги
врагъ твохъ рад. раꙁдрѹшш врага мьстьнка. же сте вꙑ же ꙁаконъ тѫште вѣдѫште пророкꙑ тѫште
С
331.9
ст
сѧ
М
З
А
СК
Б
ЗП
ТФ
СЕ
К
С
Р
Гр
ἀναγιγνώσκω
σέβω
σέβομαι
τιμάω
πολυπραγμονέω
Нвб
чета
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА