Старобългарски речник
смѧ
смѧ
-смене
ср
Брой, число [на хора, предмети, неща]; съвкупност, известно количество хора, предмети или неща
днъ же отъ смене ослабѣвъ. протвѫ лютꙑмъ бѣжавъ отде
С
92.12
бѣахѫ бо їн ѹенц сѹсѹ. седꙿмь десꙙтъ сменемъ
С
409.6
намꙿ же прѣдълежтъ не о дномъ мѫенцѣ ѹдт сꙙ н о дъвою. н о десꙙт смꙙ стъ блажмꙑхъ ҃м сѫтъ мѫжь. ꙗкоже днѫ дшѫ мѫште. въ раꙁдѣлена тѣлеса
С
82.15
С
Гр
ἀριϑμός
Нвб
Ø