Старобългарски речник
сло 
сло -а ср Брой, число [на хора, предмети, неща]; съвкупност, известно количество хора, предмети или неща рее же с сътворте ловкꙑ въꙁлешт. бѣ же трѣва мънога на мѣстѣ. вьꙁлеже ѹбо мѫжь сломъ. ѣко пѧть тꙑсѫштъ М Йо 6.10 З А памѧтъ стꙑхъ мѫенкъ калстрата  дрѹжнꙑ его. сломъ. ф҃. ҃. пр дѡклтѣнѣ цр ... мѫен Е 37б 13 съкаж м гі конънѫ моѭ.  сло дънеі мохъ кое естъ. да раꙁѹмѣѭ есо лшѫ сѩ аꙁъ СП 38.5  вдѣвъше ѧ съ многомъ отврьжденїмъ сьвꙙꙁанꙑ пеат оловѣнъ мѫштꙙ. сломъ л҃.  двл҄ѣахѫ сꙙ помꙑшл҄ꙗѭште ꙿто се бѫдетъ С 52.14  прлагааше сꙙ сло вѣрѹѭштхъ по вьсꙙ дьн С 538.19 беꙁ сла ἄπειρος Безчислен, многоброен  съвꙙꙁавъше мъ рѫцѣ  ноꙁѣ повелѣшꙙ пѹстт къ странѣ срацньстѣ. ꙁатворт їхъ въ тьмнц.  блюст ꙁѣло. сь н҄м же  беꙁъ сла множьство крьстꙗнъ С 57.23—24 мало сломь βραχεῖς ἀριϑμῷ Малко на брой ꙁане бѣшѩ мало ісломъ. немноѕ прішельці вь неі СП 104.12 М З А Е СП С ЗЛ Гр ἀριϑμός ісло Нвб число ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕА