Старобългарски речник
нъ 
нъ -ѹ м 1. Ред, порядък, устройство достонꙑѧ сьмрьт не ѹбвате. нъ беꙁвнънꙑѧ  правьдвꙑѧ мѫте ... ѡ не бесньнъ. ѡ ꙁаконе беꙁаконнъ С 398.4 Природна особеност, свойство. ѡ свѣте несповѣдмꙑ. тѣмъ бо раꙁбонкъ въско съ кръста въ ра. же бо  вдѣ га посрѣдѹ всꙙшта ... дьньнꙑ же свѣтъ бѣжꙙшть.  съставѹ нѹ свого отьмештѫтъ сꙙ. камен расѣдамо сꙙ С 426.24 Граница, ограничение, мяра. просльꙁ їс. а не въсплака ... нъ же положвъ млост просльꙁ С 316.13 2. Група, обособена от общи белези, общност нѣстъ се мо дѣло. о семъ бо нѹ бѣсовьстѣѣмь наꙙльнѣѣмь нѣсмь сꙙ ште съподоблъ благодѣт. нъ с даръ паула стъ прѣпростааго С 171.21—22 Съсловие, сан, чин. поꙿто прокѹд нъ сво ... поꙿто санъ сво  родъ оставвъ. къ сѹтьнѣ крьстꙗньстѣ вѣрѣ прстѫп С 101.7 Духовна общност. дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ. ѣко на лц емѹ въ прѣстоѣне. мьншьскааго на СЕ 90b 8 3. Военен отряд, войнска част кьде народ ꙇ ков. ꙇ іні ꙇ орѫжьѣ ꙇ дръкол К 12b 12 Срв. С448.11 савнъ глагола. свободь смъ добрѣ въꙁдрастѣ.  вонъ въ дѹѯовѣѣмь нѹ С 147.12 ѹꙁьрѣ стааго савна ...  рее коментарсю. кꙿто стъ гоже ведѫтъ нашего на вон С 146.17 Обикн.мн. Прен. Безплътните сили, небесните чинове, небесните войнства; ангелите. влко ... на радость поꙁъва нꙑ бесплотънꙑі СЕ 41а 13 гь не лштъ добра ходѧштхъ. нꙑнѣ невдмо прѣдстоѩтъ. н бесплотьн тво СЕ 84а 19 сего на рамѣхъ ѡсфъ  нкодмъ носте. ꙗко  вьс беспльтьнꙑхъ нове сь н҄ма носꙙтъ С 458.10 трепештѫтъ многоот. вдꙙште їсѹса въ пльт беꙁ ою ...  поѭтъ владꙑьствꙗ.  трепештѫтъ нове.  двꙙтъ сꙙ С 458.18 нꙑнѣ невдмо прѣстоѩтъ. н бесплотьн тво невдмꙑхъ С 463.14 4. църк Установен ред при извършване на църковна служба; чин, служба, последование ⷩ҇ бꙑва҇. аще клюⷮ҇ сѧ. скврънънѹ. л нестѹ. въпаст вь вно. л въ масло СЕ 19а 22 ⷩ҇ наⷣ҇ ѡскврьньшмь сѧ СЕ 20b 4 ⷩ҇ наⷣ҇ сповѣдаⷿ҇щꙇмь сѧ СЕ 66b 1 бес нѹ Безпричинно, безразборно юньць ... ровꙑ  гнѣваѧ сꙙ бе нѹ. нападаѧ на сьрѣтаѭштꙙѧ го.  ѹстрьм сꙙ на вьнѫтрьн҄ї дворь  вьлѣꙁе въ ꙗтъхѹльнцѫ С 563.19 въ нѹ, въ нъ ἐν τῇ τάξει, εὐτάκτως По установен ред бꙑстъ ... ꙇере еднъ менемъ ꙁахарѣ ... бꙑстъ же слѹжѧштѹ емѹ. въ нѹ рѣдꙑ своѩ ... клю сѧ емѹ. покадт въшедшю въ црквь гнѭ М Лк 1.8 З А богонаѹенѫѭ въпѹстмъ въ нъ пѣснь. благословешенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е. ѡсанна въ вꙑшьн҄їхъ С 321.17 не по нѹ ἀτάκτως Безредно, на пресекулки, конвулсивно въ матерехъ прьсехъ. дѹхъ тѫжааше болѣꙁнѭ. пргвожденъ. ноꙁдрьм не по нꙋ схождааше. гда отцемъ  матеремъ. стоьнцѣхъ водънꙑхъ. пркладама бѣꙿхѫ оеса С 397.22 положт нъ τάξιν ἐπιτίϑημι Определя, наложа порядък нъ же положвъ млост просльꙁ С 316.13—14 поставт по нѹ ἵστημι Подредя, наредя според установения обичай  прнесошꙙ ... кѹмрь. съребрьнꙑ  ꙁлатꙑ. ѹкрашенꙑ каменмъ мъногоцѣнънꙑмъ  постав ѧ по нѹ. подъстълавъ подъ ногꙑ хъ багърѣнцѫ цѣсарьскѫ С 6.30—7.1 по нѹ κατὰ τὴν τάξιν, κατὰ λόγον Според приетия ред, по обичая тꙑ ес їерѣї вь вѣкъ по інѹ мельхіседековѹ СП 109.4 потрѣбьнѣ намъ ѹꙗшнꙗт прѣдълежѧштее. ельма же ѹбо слово покаꙁа ꙗко хотꙙштѹѹмѹ тѣлес добрѣ  по нѹ на вьсе дѣство съставлꙗт сѧ ЗЛ Iб 9 рабьскомъ номъ τάξει δουλικῇ Като роб, робски аште бо дѣло ъстьно бꙑло. то славьнѣ ѹбо бꙑ отъ ловѣкъ слѹжен прмалъ.  не бꙑ слѹжлъ намъ рабъскомъ номъ С 262.4 свѧщенꙑ нъ ἱερατικὸν τάγμα Духовенство помен ... вꙿсѣкъ свщенꙑ нъ СС IIIb 22 нъ слѹженью [слѹжьбѣ] ἀκολουϑία, ἡ ϑεία λειτουργία Ред, последование на църковна служба ⷩ҇ слѹженью. велкѹмѹ ѡбраꙁѹ. пострѣщ хотѧще рънца вь скмѫ СЕ 82а 1 ⷩ҇ слѹженью. ѡбраꙁа рънеьсꙿка СЕ 81а 14  бꙑваⷮ҇е прое ⷩ҇ слѹжъбѣ до конца. егꙿдаже прведѫтъ постргъшааго сѧ на трапеꙁѫ СЕ 99b 22 М З А СП СС СЕ С ЗЛ Гр τάξις τάγμα ἀξία κατάστασις εὐχή інъ Нвб Срв чин ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР