Старобългарски речник
етврѣногъ 
етврѣногъ -ꙑ прил същ етврѣного ср ед Четириного, четирикрако животно аще кот҇оⷬ претьнⷦ҇. съ етврѣногомь блѫдъ сътвортъ. ҃ћ. лѣⷮ҇ мꙑ. ҃ꙇ лѣⷮ҇ да поⷦ҇етъⷭ҇ СЕ 104а 16—17 Изч СЕ Нвб Срв четвероног книж остар ВА АР ЕА четириног ОА ЕтМл АР