Старобългарски речник
етврьтъ 
етврьтъ -ꙑ числ ред Четвърти, който е на четвърто място ꙇ вдѣвъ ѩ страждѫштѧ въ гребен. бѣ бо протвенъ вѣтръ мъ. ꙇ пр етврътѣ страж ноштънѣ. прде къ нмъ по морю ходѧ. ꙇ хотѣ ѩ мнѫт М Мк 6.48 З. Срв.Мт 16.25 М Б ждомъ бо данъ бꙑвааше даръ ... по вьторѣѣмь трет  етврътꙑ С 496.20 сего дѣл҄ьма етврьтъ се дьнꙿ мамъ бесѣдѹѧ съ вам о молтвѣ ꙁа врагꙑ да твръдо бѫдетъ ѹенꙗ слово С 406.28 род сꙙ ѹбо ꙗкоже тъ м съповѣда. въ ҃ дьнь енуара мѣсꙙца. въ етвръто лѣто марк҄анꙗ цѣсарьства С 279.2 въ етврътꙑ же дьнь. посъла кнꙙꙁъ ноштѭ. да вдꙙтъ аште ѹморена свꙙтаꙗ ꙁвѣрьм С 183.29—30  етврътꙑ дьнь матъ тръпꙙ. беꙁ брашъна. помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ С 170.26 старьцъ же прѣбꙑвааше не отъходꙙ. въ етврьтъ дьнь. потрѣбънаꙗ нѹжда мѹ бꙑстъ.  отвръꙁъ ꙁде С 170.15 сꙗ же отъвѣтъ прмъша вь етврътъ день марꙿта мѣсꙙца. ꙁдоста радѹѭшта сꙙ  поѭшта С 14.8 В състава на сл. числ. свꙙтꙑ ... съконьа о боꙁѣ лѣтъ. мꙁ.  се доде сътънааго етврьтааго своѧ връстꙑ лѣта.  стъ ꙁѣло старъ С 302.19 вь лѣто дводесꙙтъно  етврьто. цѣсара дѡклтана. мꙙтежь бꙑстъ велкъ С 220.10 Изч М З Б С Гр τέταρτος етврътъ Нвб четвърти ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА