Старобългарски речник
етврьтовластьць 
етврьтовластьць м Четврътовластник — в Римската империя управител на една четвърт от дадена област слꙑша же родъ етврътовластецъ. бꙑваѭштаа отъ него вьсѣ. ꙇ не домꙑшлѣаше сѧ М Лк 9.7 Изч М З Калка от гр τετράρχης етврътовластьць етврътовластецъ Нвб Срв четвърт