Старобългарски речник
етврьтовластьнкъ 
етврьтовластьнкъ м Четврътовластник — управител на една четвърт от дадена област в Римската империя ꙇродъ же етврътовластьнкъ облаемъ мъ. о родѣдѣ женѣ братра своего. ꙇ о вьсемь ꙁьлѣ еже сътвор родъ М Лк 3.19 Изч М З Калка от гр τετράρχης етврътовластьнкъ Нвб Срв четвърт