Старобългарски речник
есат
есат
-ешѫ
-ешеш
несв
Късам, откъсвам, бера
вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего поꙁнаатъ сѧ. не отъ трънѣ бо ешѫтъ смокъв. н отъ кѫпнꙑ гроꙁда обемлѭтъ
М
Лк 6.44
Изч
М
З
Гр
συλλέγω
Нвб
Срв
[от]чесна, [от]чесвам ’откъсвам стрък от растение, за да го посадя’
диал
ДА
