Старобългарски речник
елꙗдь 
елꙗдь - ж Челяд, прислуга рее же гъ къто ѹбо естъ вѣрънꙑ прставьнкъ  мѫдрꙑ. егоже поставтъ гъ надъ елѣдѭ своеѭ. даѣт вь врѣмѧ жтомѣрене М Лк 12.42 Изч М Гр ϑεραπεία елѣдь Нвб челяд ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА