Старобългарски речник
ело 
ело -а ср 1. Чело аште ... можеш вьнт вь црькъве то вьнд. прблжвъшѹ же сꙙ стѹѹмѹ.  сътворвъ хрстосово ꙁнамен на елѣ свомъ. вьнде въ цръкъве С 229.5 алеѯандръ ... обраꙁъ кръстънꙑ сътворвъ. отъ ела наꙙ  прѣкръст вьсе тѣло сво С 162.29 2. Прен. Преден, челен отряд  пеаль бꙑвъшѫѭ. о ѹбѣжавьшїмъ прложенмъ свомъ ѹтѣшлъ. подражавъ борьцꙙ прѣдъплььнꙑѧ. ц въ прьвѣѣмь шттѣ падъшааго. аб напльн҄ѣатъ трѫдъ. да не ело хъ въꙁмѫттъ сꙙ. падъшмъ С 93.29 Изч С Гр μέτωπον συνασπισμός Нвб чело ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Челото МИ ЙЗах,Кюст Челото МИ Челни камен МИ ВП,ТО Чело МИ ЙЗах,Кюст.кр Челото МИ БС,ЕРГ