Старобългарски речник
аꙗт 
аꙗт -аѭ -аш несв 1. Чакам, очаквам пршьдъша же къ немѹ мѫжа рѣсте. ꙇоанъ к(рь)сттель посъла нꙑ къ тебѣ глѧ. тꙑ л ес грѧдꙑ л ного аемъ М Лк 7.20 З. Срв.Лк 7.19 М, З;Мт 11.3 М З А прдеть господнь раба того. вь ньже день не аатъ. ꙇ вь годнѫ вь нѭже не вѣстъ М Лк 12.46 З. Срв.Мт 24.50 М З А СК ꙇ се бѣ къ ... съ правъденъ  ьствъ. аѩ ѹтѣхꙑ ꙁдрвꙑ М Лк 2.25 З А СК вьсѣ отъ тебе аѭтъ. да дасі пщѫ імъ въ благо врѣмѩ СП 103.27 прꙁьр ... гі на люде твоѩ ... аѭщѧѩ отъ тебѣ богатꙑѩ мⷧст СЕ 62b 14 въдворхъ сꙙ въ пѹстꙑн҄ѫ. аѧ божꙗ прсѣштенꙗ С 286.21 вꙑ красѹте сꙙ ꙁлатомъ. аꙁъ же крьстомъ. вꙑ ате вдѣт кꙿнꙙꙁа маловрѣменьна. аꙁъ же аѭ цѣсара вѣьнааго С 19.24 2. Стремя се, жадувам дша же наша аетъ гѣ. ѣко помощьнкъ і ꙁащттель нашь есть СП 32.20 Надявам се, разчитам. любте врагꙑ вашѧ  благотворте. ꙇ въ ꙁаемъ дате несоже не аѭще.  бѫдетъ мъꙁда ваша мънога М Лк 6.35 З, А. Срв.Лк 6.34 М З А СК Уповавам се, разчитам, храня надежда. аахъ спенѣ твоего гі. ї ꙁаповѣд твоѩ вьꙁлюбхъ СП 118.166 М З А СК СП СЕ С Р Гр προσδοκάω προσδέχομαι ἐλπίζω ἀπελπίζω ἀπεκδέχομαι ὑπομένω ἐκδέχομαι ἐπιϑυμέω аат Нвб чая[м] диал ЕА ДА Срв чакам