Старобългарски речник
аꙗнь
аꙗнь
-ꙗ
ср
Очакване, чакане
бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц лѹнѣ ... ꙁдꙑхаѭштемъ лкмъ отъ страха аанѣ грѧдѫштхъ на вьселенѫѭ. слꙑ бо нбскꙑѩ подвгнѫтъ сѧ
М
Лк 21.26
З
А
СК
ѡ ѹдръжань людьсцѣмь. аань благодѣт стааго дха гю. ѡ прѣклоньшхъ колѣна. ꙇ срца прѣдъ гдемъ гю помо
СЕ
61а 7—8
Надежда.
прім мѩ по словес твоемѹ ї жвъ бѫдѫ. не посрам мі не отъ аанѣ моего
СП
118.116
Изч
М
З
А
СК
СП
СЕ
Гр
προσδοκία
аань
аан
Нвб
чаяние
книж
остар
ОА
ВА
БТР
АР
РРОДД