Старобългарски речник
аша 
аша -ѧ ж 1. Чаша, вид съд  же колжьдо напотъ едного отъ малꙑхъ схъ ашѫ стѹденꙑ водꙑ. тъкмо въ імѧ ѹенка. амнь глвмъ не погѹбтъ мьꙁдꙑ своеѧ М Мт 10.42 З А СК ꙇ прмъ ашѫ хвалѫ въꙁдавъ дастъ мъ. ꙇ пшѧ отъ неѩ вьс М Мк 14.23 З. Срв.Лк 22.17 М, З;Мт 27.27 М, З, А, СК;СЕ 46b 13 Образно. с аша новꙑ ꙁавѣтъ моеѭ кръвѭ. ѣже ꙁа вꙑ пролѣатъ сѧ М Лк 22.20 З ьто въꙁдамь гю. ꙁа вьса ѣже въꙁдастъ мнѣ. ашѫ спсенѫ прімѫ. ї імѩ гне пріꙁовѫ СП 115.4 2. църк Обредна чаша, потир а еже вь аш се. драгѫѭ крьвь ха твоего прѣложь дхомь стꙑмь твомь СС IIIа 12—13 гі ... прꙁьр на нꙑ. ꙇ на (х)лѣбъ сь. ꙇ на ашѭ сѭ. ꙇ съ(т)вор ѭ прѣстое тѣло твое. ха СС IIb 6 аще кꙿто пролѣетъ отъ стꙑѩ аⷲ҇. вь врѣмѧ прѣношенью. ж҃ денъ да пост СЕ 105а 2 3. Прен. Съдба, участ гь ѩстъ достоѣньѣ моего і ѣшѩ моеѩ СП 15.5 огнь і ꙁюпелъ ї дхъ бѹренъ ѩстъ ѣшѩ (і)хъ СП 10.6 ммодетъ [прѣдетъ] аша отъ кого παρέρχεται τὸ ποτήριον ἀπό τινος Отмине, размине се неприятност, опасност, страдание от някого пакꙑ въторцеѭ шедъ помол сѧ глѧ. оте мо аште не въꙁможетъ аша с. ммо т отъ мене. аште не пѭ еѩ бѫд волѣ твоѣ М Мт 26.42 З, СК. Срв. СЕ47а 17 ммонест ашѫ отъ кого παραφέρω τὸ ποτήριον ἀπό τινος Отстраня, предотвратя опасност, неприятност от някого оте аште волш мімо нес. ашѫ сѭ отъ мене. обае не моѣ волѣ нъ твоѣ бѫдетъ М Лк 22.42 З. Срв.Мк 14.36 М, З;Мт 26.39 М, З, А, СК;СЕ 47а 7 М З А СК Е СП СС СЕ К С Гр ποτήριον καυκίον ѣша Нвб чаша ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Чашката МИ БС,ЕРГ Чашки МИ ГХ,МИМ Чашка МИ Чашки МИ Чашките МИ ВП,ТО