Старобългарски речник
асьнъ
асьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася към определен период от време в денонощието
бетъ тѧ трсавце гь. асънаа. емⷧѭщѣ въ в҃ асъ. сего. бенемь неотъвѣтъномь
СЕ
49b 14—15
Изч
СЕ
асънъ
Нвб
Срв
часов