Старобългарски речник
асъ 
асъ -а м 1. Астрономическо време, час съ вдѣ народъ мъногъ. ꙇ мл емѹ бꙑшѧ ... ꙇ наѧтъ ѹт ѩ мъного. ꙇ ѹже асѹ мъногѹ мнѫвъшѹ. прстѫпьше къ немѹ ѹенц его глашѧ М Мк 6.35 З не подобатъ вꙑ ꙁемьнааго цѣсара боꙗт сꙙ. нъ оного ... мѫштааго власть небесꙑ  ꙁемьѭ  вьсѣцѣмъ дꙑханмъ. же полож прѣдѣлꙑ  ѹстав асꙑ С 257.30 Момент, време. ꙇ вꙑ ѹбо бѫдѣте готов. ѣко вь ньже асъ не мьнте снъ лскꙑ прдетъ М Лк 12.40 З, А, СК. Срв.Мт 24.44 М З А СК въ асѣ напаст отъстѫптъ СК Лк 8.13  тъ вь рѣдъкꙑѧ асꙑ дьн дѣлаѧ. отъ того крьмл҄ѫ себѣ мѣаше С 519.6 Миг, мигновение. не ѹбомъ сꙙ ньсоже братьꙗ  отьц. нъ въ мꙙ распꙙтааго. постраждамъ. въ днъ асъ. да прмемъ вѣьнꙑ жвотъ. ꙗкоже  отьц наш.  страстотрьпц  мѫенц прѧшꙙ С 256.1 2. Метеорологическо време бѣаше же  въꙁдѹхъ стѹденъ.  асъ брдъкъ. къ веерѹ бо бѣаше дьн С 76.14 3. Час — мярка, единица за време [в древността денонощието се е деляло на 12 часа], една дванадесета част от денонощието мⷭ҇цъ октѧбръ (реко)мꙑ лст(опадъ. матъ) дн(...) л҃а҃. дъⷩ҇ матъ. аⷭ҇ їа. а ноⷳ҇ гї Е 38б 1 юдѣ съвлѣшѧ ꙇ пргвоꙁдшѧ  на распонѣ. вь деветꙑ асъ. ꙇ раꙁдѣлшѧ себѣ рꙁꙑ его СЕ 50а 18 въ асъ же прьвꙑ ношт. съклѣштаахѫ сꙙ отъ стѹден ст.  тѣло мъ распадааше сꙙ С 76.20 мѫенъ же бꙑстъ стꙑ пѡн мѣсꙙца марта вї. дьнь сѫбота асъ ҃ї. пр нанѣ цр С 142.15 прходтъ бо намъ слово. къ десꙙтоѹмѹ асѹ дьн. да нктоже своѧ жꙁн осѫждатъ С 437.8 4. литург Според установената в раннохристиянската епоха практика часовете [първи, трети, шести и девети], свързани със земния живот на Исус Христос, в които се извършва специално богослужение асъ трет прде.  обꙑьнѫѭ молтвѫ съконьавъше стї С 62.18 вдѣшꙙ  ... молтвѫ шестааго аса творꙙшта С 216.12 въ малъ асъ πρὸς ὀλίγον За кратко време, за малко она же ꙗдꙿш помльа въ малъ асъ С 516.4—5 въ тъ [сь] асъ, отъ того аса, въ асъ тъ ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ, ἐν τῇ ὥρᾳ ταύτῃ, ἀπὸ τῆς ὥρας ἐκείνης, ἀπ᾿ ἐκείνης τῆς ὥρας, κατὰ τὴν ὥραν ἐκείνην Тогава, оттогава въ тъ асъ прстѫпшѧ ѹенц къ сѵ глште. кто ѹбо боле естъ въ цсртв небсцѣемь М Мт 18.1 ЗI А СК въ тъ асъ сцѣл мъногꙑ отъ недѫгъ. ꙇ ранъ  дхъ ꙁълъ М Лк 7.21 З въ тъ асъ рее с народомъ. ѣко на раꙁбонка л ꙁдете съ орѫжьемь  дрькольм ѩт мѧ. по вьсѧ дьн М Мт 26.55 З А СК тогꙿда аще вьꙁведетъ о срца с къ бѹ. ꙇ реⷮ҇е. въ тъ асъ моⷧ҇ сѭ. бѫдетъ съхраненъ СЕ 37а 4 обл о мьнѣ слѫ божьства твого вь сь асъ С 22.10 ꙇсъ же обрашть сѧ  вдѣвъ ѭ рее. дръꙁа дъщ вѣра твоѣ спсе тѧ. ꙇ спсна бꙑстъ жена отъ аса того М Мт 9.22 З А СК по томь же гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с М Йо 19.27 З А СК Б н ба на ѹмъ вьꙁьмъ въ асъ тъ. н погѹбьньꙗ толкааго въꙁдръжаньꙗ  трѹда С 525.27 въ асѣ ἐν καιρῷ Временно, за кратко а еже на камене с сѫтъ. же егда ѹслꙑштъ слово. съ радостѭ премлѫтъ е.  с корене не мѫтъ. же въ асѣ вѣрѹѭтъ СК Лк 8.13 въ асѣ врѣменьнѣ ἐν στιγμῇ χρόνου За миг ꙇ въꙁведе  дѣволъ на горѫ вꙑсокѫ. покаꙁа емѹ вьсѣка цсрствѣ въселенꙑѩ вь асѣ врѣменьнѣ М Лк 4.5 ммодетъ асъ отъ кого παρέρχεται ἡ ὥρα ἀπό τινος Отмине, размине се неприятност, опасност, страдание от някого  пршедъ мало паде на ꙁемл.  молѣаше сѧ да аште въꙁможъно естъ ммо детъ отъ него асъ М Мк 14.35 З на мъногꙑ асꙑ [на мъногъ асъ], на мъноꙃѣ ѣсѣ, мъногꙑ асꙑ ἐν πολλαῖς ὥραις, ἐπὶ πολλὰς ὥρας, ἐπὶ πολλὴν ὥραν, ἐπὶ πολλὰς τὰς ὥρας, ἐπὶ πολύ Дълго време, за дълго о схъ раꙁгнѣвавъ сꙙ магнъ. повелѣ го мѫт на многꙑ асꙑ С 49.12—13  гласъ спѹштенъ бꙑ ꙁъ облака. окꙑ громънꙑ. на многъ асъ гръмꙙ С 570.9 отроковца ... на ꙁем падꙿш на многꙑ асꙑ. беꙁ гласа лежааше С 520.9 тѣмꙿже кръ велкъ сътворьшемъ на мноꙁѣ ѣсѣ С 108.23 онъ же бнъ  прѣбꙑвъ многꙑ асꙑ въ тѣхъ ранахъ беꙁъ гласа прѣда дѹшѫ С 47.10 по вьсѧ асꙑ καϑ᾿ ἑκάστην ὥραν, κάϑωρος През цялото време, непрекъснато вълажаахѫ же  лко по нѹжд бѣахѫ влам. отъ кръстꙗнъ братꙗ. многъ плаъ творꙙште по вьсꙙ асꙑ С 134.20 по вьсꙙ же асꙑ. съмрьть помꙑшл҄ѣѧ дѹшѫ своѭ въстав на бол҄ьшꙙ трѹд. послѹшанмъ же мѫтелꙗ враждѫ ꙗко меемъ отъсѣе С 274.10 по малѣ асѣ μετὰ μικρόν След малко, след кратко време, наскоро тае по малѣ асѣ глагола цѣсаръ къ блаженѹѹмѹ С 194.22 съмрьтьнꙑ асъ αὔρα ϑανατική [вар. αὔρα ϑανατηφόρος] Смъртен час, смърт ꙁбав нꙑ  се. отъ насльѣ ноплеменьнкъ. ꙇ отъ вꙿсего аса съмрътънааго СЕ 15а 16—17 томь асѣ ἀϑρόον Веднага, на часа въꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженнааго петра. како съвꙙꙁа сълрьтѭ (!) ... како л раꙁдрѣш ѧꙁѫ отъ рода хромѹѹмѹ. томь асѣ ноꙁѣ мѹ ѹтврьдвъ С 358.11 М З А СК Б Н Е СЕ С Г Р Гр ὥρα καιρός ῥοπή ѣсъ Нвб час ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА