Старобългарски речник
ародѣца 
ародѣца -ѧ м Измамник, лицемер да съконьатъ сꙙ реено апостолѹ рекшѹ. пронꙑрв же ловѣц  ародѣцꙙ. на горьше прѣспѣѭтъ льстꙙште льстьм С 214.21 Изч С Гр γόης Нвб Срв чародеец Дюв ЕтМл чародейка ж ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ЕА