Старобългарски речник
ародѣ
ародѣ
-ꙗ
м
1. Вълшебник, чародеец
прꙁъвавъ вьсꙙ ародѣѧ ꙁвѣрнꙑѧ. повелѣ првест лко мѫтъ ꙁвѣр. лютъ ꙁълъ. аспдꙑ ехдꙿн
С
183.19
кнꙙꙁъ ... повелѣ ародѣмъ отъвест ꙁвѣр
С
184.15
шъдъше же ародѣ прблжт сꙙ хотꙙште къ двьремъ
С
184.17
2. Чародейство, вълшебство, заклинание
прт к н҄мъ ꙁвѣремъ. ародѣ свом. прꙁꙑваѭште ѧ. не послѹшаахѫ хъ
С
184.19—20
Изч
С
Гр
ὁ ἐπαοιδός
ἐπαοιδία
Нвб
Срв
чародей
ОА
ВА
БТР
АР
ЕА