Старобългарски речник
цѧтомьство 
цѧтомьство -а ср Място, където с блудство се изкарват пари; блудилище  їѹлꙗнѭ повелѣ поставт на блѫдлшт. рекꙿше на цꙙтомьствѣ.  мꙿноꙁ отъ стоѧштааго тѹ народа. бѣахѫ текѫште.  рьвънѹѭште кꙋпьно. кꙿто прьво вьндеть къ н҄е С 2.26 Изч С цꙙтомьство Нвб Ø