Старобългарски речник
цѧта
цѧта
-ꙑ
ж
В античността — дребна монета
аще кꙿто алъкат не можетъ. да споетъ к҃ пⷧ҇самъ. ѕ҃. аще л не ѹмѣетъ. да дастъ цѧтѫ. аще л не матъ цѧтꙑ. то да оⷮ҇ брашъна еже матъ. да дастъ
СЕ
103b 24, 25
Изч
СЕ
От
гот
kintus
Нвб
Ø