Старобългарски речник
цѣстт сѧ 
цѣстт сѧ -цѣщѫ сѧ -цѣстш сѧ св самъ сѧ цѣстт εὐνουχίζω ἐμαυτόν Скопя се, направя се евнух лко ... она теааше къ н҄емѹ. толко онъ ѹклан҄ꙗаше сꙙ ѧ. по господьню словес самъ сꙙ цѣствъ. не ножемь нъ вѣроѭ С 365.30 Изч С Нвб Ø