Старобългарски речник
цѣсарьствь 
цѣсарьствь -ꙗ ср 1. Царство, държава аште просш дамь т. до полъ цсрствѣ моего М Мк 6.23 З А вьꙁведе  дѣволъ на горѫ вꙑсокѫ. покаꙁа емѹ вьсѣка цсрствѣ въселенꙑѩ вь ѣсѣ врѣменьнѣ М Лк 4.5 съмѩсѩ сѩ ѩꙁꙑці ї ѹклоншѩ сѩ црствѣ. дастъ глась своі вꙑшьнеі  потрѩсе сѩ ꙁемлѣ СП 45.7 тꙑ с богъ днъ надъ вьсѣм цѣсарьствм насел҄енꙑѧ. тꙑ бо с сътворлъ господ небо  ꙁемьѭ С 232.2 Образно. вьсѣꙗ їѡсфъ слъꙁꙑ братолюбьствꙗ.  пожꙙ вѣньць цѣсарьствꙗ С 364.19 2. В християнството — Небесното, Божието царство; раят не вьсѣкъ глѧ мьнѣ. г г вьндетъ въ цсрстве небское. нъ творѧ волѭ отца моего же естъ ннбхъ М Мт 7.21 З сѧдете сьѣ снꙑ моѣ. еднъ о деснѫѭ  еднъ о шюѭ тебе. въ цсрств твоемъ М Мт 20.21 ЗI тъгда праведьн просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ цсрств отъца хъ М Мт 13.43 З А глѭ же вамъ ѣко мъноѕ отъ въстокъ  ꙁападъ прдѫтъ. ꙇ вьꙁлѧгѫтъ съ авраамомъ  сакомь. ꙇ ѣковомь. въ црств небсцѣемъ М Мт 8.11 З, А, СК. Срв.Лк 13.29 М А СК пон҄еже ѹбо не бѣ како вь цѣсарьствь небесꙿное вьнт раꙁбонкѹ. беꙁъ крьштеньꙗ. подобааше мѹ покаавъшѹ сꙙ. не лшт сꙙ крьштеньꙗ С 483.14 сѫтъ скопьц же скопшꙙ сꙙ сам цѣсарьствꙗ рад небесьнааго С 371.2—3 благоъстънѫѭ вѣрѫ прмьѭшт  пшем. да вьндемъ въ цѣсарьств небесьно С 341.5 В християнството — идването, осъществяването на Божието царство и правда на земята. въпрошенъ же бꙑвъ отъ фарсѣ. когда прдетъ цсрстве бже. отъвѣшта мъ  рее. не прдетъ цсрстве бже съ сѫмьнѣнемь М Лк 17.20 З амнь глѭ. вамь. ѣко сѫтъ едн отъ съде стоѩштхъ. ꙇже не матъ въкѹст съмрът. додеже вдѧтъ цсртве бже пршедъше(дъше)е вь слѣ М Мк 9.1 З, А. Срв.Лк 9.27 М З А блно грѧдѫште цсрстве въ імѧ г отца нашего давда М Мк 11.10 З сплън сѧ врѣмѧ. ꙇ прблж сѧ цсрстве бже. кате сѧ  вѣрѹте въ евнћле М Мк 1.15 З прде осфъ отъ арматѣѩ. благообраꙁенъ съвѣтьнкъ. ꙇже  тъ бѣ аѩ цсрствѣ бжѣ. ꙇ дръꙁнѫвъ вънде къ платѹ. ꙇ прос тѣла сва М Мк 15.43 З А В християнството — Божията правда, Божията истина. обае штте цѣсрствѣ бжѣ.  с вьсѣ прложѧтъ сѧ вамъ М Лк 12.31 З горе вамъ кънкьѩ  фарсѣ. лцемѣр. ѣко ꙁатварѣате цсрстве нбское прѣдъ лвкъ М Мт 23.14 З проповѣстъ сѧ евнћле цсрствѣ по вьсе вьселенѣ. вь съвѣдѣтельство вьсѣмъ ѩꙁꙑкомъ М Мт 24.14 З Б ЗП онъ же отъвѣщавъ рее. ѣко вамъ дано естъ раꙁѹмѣт. танаа цсрствѣ. нбскааго. онѣмъ же не дано естъ М Мт 13.11 З. Срв.Мк 4.11 М вьсѣкъ же слꙑштъ словеса цсарествѣ. ꙇ не раꙁѹмѣваатъ. прходтъ же непрѣꙁнь  въсхꙑтаатъ сѣное въ срдц его М Мт 13.19 З не любодѣі бо ні клеветьніці. нꙇ обідьлів цсрствіе бжіе наслѣдъствѹѭтъ. схъ бо раді грѧдетъ гнѣвъ бжі. на снꙑ протівънꙑѩ К 2а 37 н мꙑтара отъврьже покаѭшта сꙙ. н гонтелꙗ отъгъна поꙁнавьша тво цѣсарьств. нь т вьс покааньмъ оть тебе прѧт бꙑшꙙ С 507.16—17 3. Само мн. цѣсарьствꙗ τὰ βασίλεια Царски дворци, палати се ꙇже въ одежд славънѣ ꙇ въ пшт мноꙁѣ сѫште. вь црствіхъ сѫтъ З Лк 7.25 М З А СК Б ЗП У Е СП СЕ С Р Гр βασιλεία цѣсаръствь цѣсарьств цѣсареств цѣсарьствіе Нвб Срв царствие остар ОА царство ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл царовище диал Дюв РРОДД