Старобългарски речник
цѣсарьскъ 
цѣсарьскъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до цар, господар, владетел; царски въ то лѣто ѹбо аламѹндарь сскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьмъ С 291.26 анѳупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате. о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ С 101.22 мол҄ѫ тꙙ каꙁнь црьскѫ.  бол҄ѣрьскѫ въскорѣ съконьа о мьнѣ С 101.29 магнъ кꙿто вовода вьꙁемъ власть отꙿ цѣсарьскааго повелѣнꙗ. спльн҄енъ гнѣва на крьстꙗнꙑ С 45.17 благовѣст сꙙ гаурїломъ архаг҄геломъ. дѣвѣ стѣ  престѣ отъ рода цѣсарьска сѫшт. менемь марꙗ С 10. 22—23 Който се отнася до божествения, небесния цар, господар, владетел; Божи, Господен, царски. посъланъ бꙑстъ гаурїлъ. въꙁвѣштаѧ цѣсарьско тано ꙁнамо. а не спꙑтамо С 244.30 2. Царски; който принадлежи на цар, владетел постав ѧ по нѹ. подъстълавъ подъ ногꙑ хъ багърѣнцѫ цѣсарьскѫ С 7.2 комсъ ... повелѣ вономъ свомъ оседълат мѹ кон҄ь цѣсарьскъ С 221.18 [кън҄гꙑ] цѣсарьскꙑѩ αἱ βασιλεῖαι Книгите Царства, четирите старозаветни книги Царства васъ бо могѫтъ прѣльстт. пон҄еже потаѭтъ сꙙ вамъ. кн҄гꙑ сѫдскꙑѧ. цѣсарьскꙑѧ сходьнꙑѧ.  вꙿс о н҄хъже облен бꙑваѭтъ С 127.16 С Гр βασιλικός [τοῦ] βασιλέως τῶν βασιλέων βασίλειος τῆς βασιλείας προφητικός цѣсаръскъ Нвб Срв царски ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Царски дол МИ ЙЗах,Кюст.кр Царски ФИ Царовски ФИ Царевски ФИ Царянски ФИ СтИл, РЛФИ церев прил Царева ливада МИ Царевец МИ Царева ж ЛИ Царевна ж ЛИ СтИл,РЛФИ