Старобългарски речник
цѣсар҄евъ 
цѣсар҄евъ прил притеж 1. Царски, владетелски вьꙁвеліаѩ спнъе рцрва (погр. вм. црѣ, Север., с. 21, бел. под линия) і творѩ мілості хѹ своемѹ СП 17.51 нꙑнѣ поетъ пркъ ддъ вьпѩ  глѧ. ведѫтъ сѧ цревꙑ дѣвꙑ вь слѣдь еѩ. нꙑнѣ женхъ хъ. двьр нбсънааго црства. раꙁвръꙁъ твоего ждетъ въхожденѣ СЕ 87b 22 тъгда ѹбо с непобѣдм.  добл҄ вон хрьстов. вьлѣꙁъше вь срѣдѫ покаꙁаѭштѹ кънꙙꙁѹ кꙿн҄гꙑ цѣсаревꙑ.  послѹшанꙗ отъ вьсѣхъ просꙙштѹ С 85.30 2. Императорски, царски прнесош емꙋ пѣнꙁь. іс же гла мъ то е дѣло се.  напсане. глаш емѹ. црево СК Мт 22.21 3. Като същ. цѣсар҄ева ср мн τὰ Καίσαρος Това, което принадлежи на царя, императора гла мъ іс. въꙁдадте ѹбо црева црев.  бжꙗ бв СК Мт 22.21 Изч СК СП СЕ С Гр [τοῦ] βασιλέως [τοῦ] Καίσαρος Нвб Срв царев ОА НТ НГер БТР АР ДА Царева МИ Царево МИ ХХ,ЛИМР Царев двор МИ ВП,ТО