Старобългарски речник
цѣнт 
цѣнт -цѣнѭ -цѣнш несв Оценявам, давам цена тъгда събꙑстъ сѧ рееное пророкомь глѭштемь. ꙇ прѩсѧ тр десѧт съребрънкъ ... егоже цѣншѧ отъ снъ ꙁлвъ. ꙇ да(шѧ)шѧ ѩ на селѣ скѫдельн М Мт 27.9 З А СК Прич. мин. страд. като същ. цѣн҄енꙑ м ед ὁ τετιμημένος Този, който е оценен; оцененият тъгда събꙑстъ сѧ рееное ... ꙇ прѩсѧ тр десѧт съребрънкъ цѣнѫ цѣненааго ... ꙇ да(шѧ)шѧ ѩ на селѣ скѫдельн М Мт 27.9 Изч М З А СК Гр τιμάομαι Нвб ценя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА