Старобългарски речник
цѣлѣт 
цѣлѣт -цѣлѣѭ -цѣлѣш несв 1. Излекувам се, оздравявам ꙇ абе сѧкнѫ стоьнкъ кръве еѩ. ꙇ раꙁѹмѣ тѣломъ ѣко цѣлѣатъ отъ ранꙑ М Мк 5.29. [ СКМк 5.29 [СК Мк 5.29 цѣетъ — вероятно вм. цѣ[лѣ]етъ] цѣетъ — вероятно вм цѣ[лѣ]етъ 2. Излекувам, изцерявам някого нкꙑже бо врѣдъ тѣлесънꙑ. не цѣлѣетъ прсно въ пѣнъствѣ сѫщю. ꙇ въ обѣдань СЕ 69а 26 Изч М СК СЕ Гр ἰάομαι Нвб целя̀ [се] ВА ЕтМл БТР АР