Старобългарски речник
цѣльба 
цѣльба -ꙑ ж 1. Лек, лекарство то слꙑшавъ не раꙁгнѣва сꙙ. не пожал с не отъстѫп. нъ ѹкорꙑ  хѹлꙑ. акꙑ добрꙑѧ цѣльбꙑ прмъ С 364.3 не съкрꙑ блаженꙑ петръ цѣльбꙑ покаанꙗ С 362.13 не раста вьꙁскат покаꙗꙁньнꙑѧ готовꙑ цѣльбꙑ С 362. 16 нъ добро вꙑ врѣмꙙ алъбꙑ. покаанꙗ прѣд положт цѣльбꙑ С 358. 25 2. Изцеление, излекуване бѫд нꙑнѣ съ нам. цѣльбѫ даѩ рабѹ твоемѹ семѹ. братѹ нашемѹ. вьꙁдвгн  отъ ложа немощьнааго СЕ 30b 13 тꙑ ес цѣльба наша. ꙇ волѣ твоѣ съдраве наше. ꙇ мⷧде твое жвотъ нашъ СЕ 41а 24 ѡ ... ꙁбавтелю ... недѫжьнꙑмъ цѣльба правьдънꙑмъ отъдъшен. дꙗволѹ раꙁорен С 314.30 молꙗахѫ о сьпасен хъ молт сꙙ мѹ.  абь гнѫ благодатьѭ цѣльбѫ полѹаахѫ С 531.22 на н҄емꙿже мѣстѣ до дьн҄ешьнꙗаго дьне цѣлꙿбꙑ многꙑ творꙙтъ сꙙ С 532.12 пож же по цѣл҄енї бол҄е ѳ҃ лѣтъ ... н дꙿного постраданьꙗ прмъ. прѣжде бꙑвъшꙙѧ мѹ ножьнꙑѧ болѣꙁн. же славꙙ ба о поданѣ мѹ цѣльбѣ С 564.30 бес цѣльбꙑ ἀνίατος Неизлечим оставш врагѹ грѣхꙑ.  простъ бѫдеш же къ владꙑцѣ съгрѣш. он бес цѣльбꙑ сѫтъ  беꙁ млост а с много мѣѭште ѹтѣшен  млостꙿ С 407.10 СЕ С Гр ϑεραπεία ἴασις ἔμπλαστρος αἰτία ῥῶσις φάρμακον цѣлꙿба Нвб целба диал ВА РРОДД ДА