Старобългарски речник
цѣлꙑват 
цѣлꙑват -цѣлꙑваѭ -цѣлꙑваш несв Поздравявам, приветствам въꙁложішѧ на нь съплетъше тръновъ вѣнець.  наѧшѧ цѣлъвате і. радѹ сѧ црю юдескъ.  біѣахѫ  А Мк 15.18 Образно. цѣльбьнѫѭ  жтю ѹспѣшьнѫѭ памꙙть оставшꙙ ... небесно любꙙтъ вѣно жт.  цѣлꙑваѭтъ. не тъьѭ въ жт свомъ. нъ  по съмрьт съмрьть ѹмрьтввъше прсвонмъ же къ бѹ С 542.22 Изч А С Гр ἀσπάζομαι цѣлъват Вж. при цѣловат Нвб