Старобългарски речник
цѣлꙑ 
цѣлꙑ -цѣлъве ж Изцеление, оздравяване дажд емѹ ѣко прѣмѫдрость цѣловь. да тобоѭ освѣщенъ. хвалтъ сѧ о тебѣ. тебѣ хвалꙑ въꙁдаѩ. оцю  снѹ СЕ 33b 7 ꙇꙁвед  отъ слѣпотꙑ. ѣко ꙁ беꙁвѣдънꙑѩ тъмꙑ. одар  цѣловѭ. ѣко  свѣтомъ твомь СЕ 33а 25 сь гь наⷲ҇ едноѧдꙑ снъ бже. сътворе вееръ прѣдане свое. се беспркладънѫѭ цѣлъвь. съдраве  оцѣщене. ꙇ прѧсте цръствѹ нбсънѹмѹ СЕ 47b 3 прꙁьр на раба твоего сего ... просѧща. цѣльве отъ тебе СЕ 41а 22 ра ... прѩт словеса моѣ ... раба твоего рад. болѧщааго ... просѧщааго цѣльве отъ тебе СЕ 39а 10 дажд емѹ гі цѣлъвь по вѣрѣ его. не помнаѩ грѣхъ мохъ СЕ 39а 11 СЕ Нвб Срв целба диал остар ВА РРОДД ДА