Старобългарски речник
цѣлъвьнъ 
цѣлъвьнъ -ꙑ прил Целебен, който се отнася до изцеляване гі ... посъл въ мѧ стꙑ дхъ тво. ꙇцѣлѣѭщааго вꙿсего ка ... отъ вꙿсѣкоѩ болѣꙁн. ꙇ дажд емѹ вꙿсѣ повелѣнѣ твоѣ. цѣловънаа. ѣже прообраꙁлъ ес на ꙁем СЕ 41b 17—18 Изч СЕ цѣловънъ Нвб Срв целебен ОА ЕтМл БТР АР