Старобългарски речник
цѣлъ 
цѣлъ -ꙑ прил 1. Цял, непокътнат, невредим вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ ... ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда  цѣлъ С 541.4 како може аг҄гелъ амбакѹма сьвест на ровъ льв.  пакꙑ вьꙁвест. а прлежꙙштꙙ пеат цѣлꙑ остав С 502.5 цѣсарь ... повелѣ вьврѣшт  тѹ ... въвръженѹ же бꙑвъшꙋ ... въ съмрьтънѫѭ пѫнѫ. прѣбꙑстъ цѣлъ. не прмъ нкакож(е) ꙁъла С 193.24 2. Цял, всеобхватен вьсь мръ напльн.  прѣбꙑваатъ вь мѣстѣхъ цѣлъ. вь вьсѫ ꙁемьѭ ꙁде слава го С 508.30 аште ѹбо не бꙑ въсталъ ꙗвѣ. ꙗкоже акꙑ прѣльштен с.  протвѫ цѣлѣ странѣ о н҄емъ борѫште сꙙ  беꙁ домѹ.  беꙁ града бꙑвъше отъвръгл сꙙ го бꙑшꙙ С 442.1 3. Прен. Здрав ꙇ абье цѣлъ бꙑстъ лкъ. ꙇ вьꙁѧтъ одръ сво.  хождааше М Йо 5.9 З А сего вдѣвъ с лежѧшта. ꙇ ... гла емѹ хоштеш л цѣлъ бꙑт М Йо 5.6А стꙑ ... въꙁможе бѣсъ ꙁгънат ꙁ н҄его.  ѹкрѣпѣвꙿшѹ мѹ ꙁѣло.  цѣлѹ бꙑвꙿшѹ. прьвоѭ слоѭ сътвор С 567.21 4. Прен. Чист, невинен се аꙁъ сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ. бѫдѣте же мѫдр ѣко ꙁмѩ ꙇ цѣл ѣко голѫбье М Мт 10.16 З А сътворт цѣлъ ποιέω ὑγιῆ, ἀποκαϑίστημι ὑγιῆ, ἀποκαϑίστημι ὑγιαίνοντα Излекувам, изцеря ꙇде же лвкъ  повѣ(дѣ) юдеомъ. ѣко с. естъ же  сътвор цѣла М Йо 5.15 онъ же отъвѣшта мъ. ꙇже мѧ сътвор цѣла тъ мънѣ рее. вьꙁьм одръ тво  ход М Йо 5.11 З А онъ же тр дн алꙿкавъ  молтвѣ дно прлежавъ. цѣла раслабьнааго сътворвъ.  благословвꙑ  С 518.22 мꙿногѫ тѫгѫ мѣахѫ вьсѣьскꙑ пекѫште сꙙ мъ цѣлт ранꙑ.  сътворівъше го цѣла прлежанмъ С 51.21 цѣлъ бꙑт ἰάομαι Здрав съм, излекуван съм  абіе сѧкнѫ. стоьнкъ кръве еѩ.  раꙁѹмѣ тѣломъ. ѣко цѣла естъ оⷮ ранꙑ А Мк 5.29 М З А СК СЕ С Гр ὑγιής ὁλόκληρος σῶος ἀκέραιος ὑγιαίνω ἐρρωμένος цѣль цѣл Нвб цял, цел диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Цело м ЛИ Целко м ЛИ Целе м ЛИ Цела ж ЛИ Целка ж ЛИ Целков ФИ СтИл, РЛФИ Целково парче МИ ЙЗ,МИПан