Старобългарски речник
цѣлоѹмьнъ 
цѣлоѹмьнъ -ꙑ прил Благочестив, непорочен, мъдър съ ... мольбоѭ  дѹшеѭ. небесьнꙑѧ танꙑ прмемъ.  жтьмъ цѣлоѹмномъ сам сꙙ оградмъ.  да не ꙁлаꙁ слово скврьнаво ѭдѣже хъ вьлаꙁтъ С 507.20 Изч С Гр σώφρων цѣлоѹмнъ Нвб Срв цял