Старобългарски речник
цѣлоѹмьнъ
цѣлоѹмьнъ
-ꙑ
прил
Благочестив, непорочен, мъдър
съ ... мольбоѭ дѹшеѭ. небесьнꙑѧ танꙑ прмемъ. жтьмъ цѣлоѹмномъ сам сꙙ оградмъ. да не ꙁлаꙁ слово скврьнаво ѭдѣже хъ вьлаꙁтъ
С
507.20
Изч
С
Гр
σώφρων
цѣлоѹмнъ
Нвб
Срв
цял
