Старобългарски речник
цѣломѫдрьнъ
цѣломѫдрьнъ
-ꙑ
прил
1. Благоразумен, здравомислещ
ѹсрамьꙗте сꙙ ꙙда стѹдовънаꙗ. вꙑ бо бѣсън сѫште нꙑ цѣломѫдрънꙑѧ бѣшенꙑ мьнте
С
116.16
2. Целомъдрен, непорочен
жъръц ... цѣломѫдрънꙋ їѡсфов обрѫшꙙ марѭ. прѣдашꙙ мѹ ѭ
С
246.24
Изч
С
Гр
σώφρων
σωφρονῶν
цѣломѫдрънъ
Нвб
целомъдрен
ОА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР
целомудрен
остар
ВА