Старобългарски речник
цѣломѫдрость 
цѣломѫдрость - ж Целомъдрие, добродетелност, непоквареност ѣко да гь бъ наⷲ҇ съвъкѹптъ ѣ. вь любьвь съвръшенѫ. ꙇ жте нераꙁлѫьно гю. по. ѡ даровань. ѣко дат ꙇма цѣломѫдрость. ꙇ любь нелцемѣрънѫ СЕ 9b 7—8 Изч СЕ Гр πίστις ἀκαταίσχυντος Нвб Срв целомъдреност ОА АК ЕтМл БТР АР целомудреност остар ВА