Старобългарски речник
цѣломѫдроват
цѣломѫдроват
-цѣломѫдрѹѭ
-цѣломѫдрѹш
несв
Живея във въздържание, целомъдрие
а блѫдъ дѣат срамьнѣ. котерꙑ же пакꙑ ѹспѣхъ цѣломѫдроват добрѣ хѹловат же неестьнѣ
Х
IIВб 14—15
Изч
Х
Гр
σωφρονέω
Нвб
Срв
целомъдреност
ж