Старобългарски речник
цѣломѫдровань 
цѣломѫдровань -ꙗ ср Трезво мислене не добрѣ мѫдроват на цѣломѫдрован къ богѹ. много бо бѣсован же отъ тебе томьн въвръже тꙙ въ хѹлѫ С 1.4 Изч С Гр τὸ σωφρονεῖν цѣломѫдрован Вж. при цѣломѫдрь Нвб