Старобългарски речник
цѣломѫдровань
цѣломѫдровань
-ꙗ
ср
Трезво мислене
не добрѣ мѫдроват на цѣломѫдрован къ богѹ. много бо бѣсован же отъ тебе томьн въвръже тꙙ въ хѹлѫ
С
1.4
Изч
С
Гр
τὸ σωφρονεῖν
цѣломѫдрован
Вж. при
цѣломѫдрь
Нвб