Старобългарски речник
цѣловат [сѧ] 
цѣловат [сѧ] -цѣлѹѭ [сѧ] -цѣлѹш [сѧ] несв св 1. Поздравявам, приветствам ꙇ абье вьсь народъ вдѣвъше  ѹжасѫ сѧ.  пррштѫште цѣловаахѫ  М Мк 9.15 З не носте вълагалшта на врѣтшта н сапогъ. ꙇ нкогоже на пѫт не цѣлѹте М Лк 10.4 З ꙇ вьнде въ домъ ꙁахарнъ. ꙇ цѣлова елсаветь М Лк 1.40 З А СК въходѧште же въ домъ цѣлѹте  М Мт 10.12 З пршъдъ же потомь малꙑ прѣподобьнъ патрк҄ь еппъ.  цѣловавъ стааго не обрѣте клюсꙙте С 552.3 сълѹ же сꙙ ... дѫштѹ мѹ манастꙑра дот.  вьлѣꙁъ къ сѫшт тѹ братї цѣлова ѧ С 523. 22 вьлѣꙁъша же обрѣтоста девꙙтъ мѫжь крьстꙗнꙑ ꙁатворенꙑ.  вдѣвъша ѧ въ мноꙁѣ скръб сѫштꙙ цѣловавъша ѧ С 255.27—28 ꙁъшъдъ ꙁъ црькъве съ народомъ многомъ. де къ правьднкѹ артемѹ цѣловавъ го С 236.22 свꙙтꙑ же помол сꙙ  цѣлова .  съповѣда мѹ вьсе о ꙁьлоьстьнѣѣмь ѹал҄ С 199.13 вьꙁьрѣвъ же на н҄ꙙ  вдѣвъ. ѹжасе сꙙ. ꙗко днае жв сѫтъ.  въ радост бꙑвъ. въставъ цѣлова хъ о прѣславьнѣѣмь ѹдес С 39.26 2. Целувам  абе цѣлѹетъ ппъ оба братра. ꙇ сама сѧ цѣлѹете.  реетъ дѣкъ. глаⷡ҇ нашѧ гю по СЕ 11а 2, 3  сътворівъше го цѣла прлежанмъ.  вѣрѫ своѭ къждо прѣклан҄ѣѧ сꙙ. цѣловаше колѣнѣ праведꙿнѹѹмѹ С 51.22—23  цѣловавъ ъстьно го тѣло въ томъ папрьтѣ.  облъкъ полож  вь мѣстѣхъ прѣподобънꙑхъ.  тако въꙁврат сꙙ въ хꙑꙁнѫ своѭ С 296.14 цѣлѹѭще м мн Тези, които целуват; целуващите мⷧотва цѣлѹѭште крстъ СС Ib 22 М З А СК СС СЕ С Гр ἀσπάζομαι ἀσπασμοῦ μεταδίδωμι περιπτύσσω φιλέω Нвб целувам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв целивам, цаливам, цалувам диал